Капка, водна капчица с ръчички и крачета, се търкулна в една река.
„Здравей, свят!“ каза тя.
Слънцето я погъделичка по челцето.
„Става ти топло,“ прошепна Капка.
Тя започна да се издига нагоре като пара.
„Уау! Летя!“
Капка махна с ръчички и стигна до небето.
Там се събра с много други капки.
„Ние сме облак!“ засмя се тя.
В облака Капка се сгуши до приятелките си.
Вятърът ги побутна.
„Дръжте се!“ извика Капка.
Облакът пътува над планина и поле.
Скоро стана тежък.
„Време е за дъжд,“ каза Капка.
Пляс! Тя падна като капчица върху листо.
„Туп!“ после скочи в малка локва.
„Ето ме пак на земята!“
Капка видя близо до локвата хартийка и бутилка.
„Ох, това прави водата мръсна,“ каза тя.
Капка вдигна ръчички: „Нека пазим чисто!“
Дъждът я отнесе към една тръба.
Там водата мина през решетки и филтри.
„Тук ни почистват,“ прошепна Капка.
Тя стана бистра и блестяща.
„Чистата вода е ценна!“
Капка стигна до чешма и чу „кап-кап“.
„Някой ме губи напразно,“ притесни се тя.
Капка затича и извика: „Затвори добре!“
Чешмата спря да капе.
После Капка попадна в чаша.
„Пий вода, но не разливай,“ каза тя.
Накрая се върна в реката.
„Аз пътувам в кръг. Водният цикъл!“ засмя се Капка.